Превенцията за здравето представлява предприемането на съвкупност от действия и мерки, целящи запазване здравето на хората. Върху него влияят както наследствеността и социално-битовата среда, така и външни фактори, които всеки един от нас може да промени, избегне или подобри, за да съхрани здравето си.
За сърдечносъдовите заболявания такива мерки са:
• Спиране на тютюнопушенето
• Здравословно хранене
• Редовно физическо натоварване
• Следене на артериалното кръвно налягане (трябва да е в границите 130/90)
• Следене на боди-мас индекса (BMI < 25kg/m²)
Изграждането на личен здравословен начин на живот, като че ли се превърна в най-трудната задача. Като основни рискови фактори за здравето могат да се посочат: стресът, липсата на пълноценна почивка, недоспиването, храненето с вредни и мазни храни, приемът на наркотични вещества, тютюнопушенето, употребата на алкохол и др. Всеки един от нас е подложен на въздействието на вредни фактори или сам приема вредните вещества.
Пътят към изграждането на целесъобразна личностна система е комплексен и изисква постоянство и мотивация. Това ни най-малко не означава, че всеки трябва да „тича по 1 час всеки ден” или „да се храни само със салати и плодове”. Индивидуалният стил на живот се изгражда за всеки индивид по отделно, в зависимост от неговите физиологични способности, нужди и потребности.
Съществуват стратегии за изграждане на здравословен начин на живот. Медицинският персонал трябва активно да участва в разясняването и предоставянето на информация за промените, необходими за превенция на сърдечносъдовите заболявания. Те са:
1. Тютюнопушене – Всеки пушач трябва да бъде насърчаван да откаже или поне да намали цигарите - под 10 на ден.
2. Здравословно хранене – Хората трябва да се поощряват да се хранят здравословно и рационално. Полезна е консумацията на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, нискомаслени млечни продукти, риба и месо без мазнини. Омега-3-мастните киселини имат протективни свойства, така че дори една „мазна” риба може да е много по-полезна отколкото приема на червено месо. Основен принцип, който е добре да се следва, е че приемът на мазнини не трябва да надвишава 30% от енергийния прием на човек. Храненето в България е с неблагоприятни тенденции. Българите имат висока употреба на сол, захар, мазнини и тестени продукти. Страната ни е на последно място в Европа по прием на мляко и млечни продукти, като същевремено дневният прием на витамини и минерали е под стандарта за деца, бременни жени и стари хора. Небалансираното хранене увеличава т.нар. „лош” холестерол, а с това и прогресивното развитие на атеросклеротични плаки.
3. Спорт – Всеки човек трябва да бъде поощрен да повиши физическата си активност до нива, свързани с нисък риск за развитие на сърдечносъдови заболявания. Целта е поне по 30 мин. на ден човек да извършва физическа активност. За заетите и болни хора препоръките са да ходят пеша или да избягват возенето с асансьор, за сметка на изкачването на стълби. Разбира се, на пациенти с дигностицирано сърдечносъдово заболяване се препоръчва клиничната оценка да се направи от специалист кардиолог, включително и след изследване с велоергометричен тест. По този начин може да се установи до колко и каква физическа активност е подходяща за конкретния човек. Здравите хора биват насърчавани да изберат спорт, който им доставя удоволствие и могат да отделят няколко часа в седмицата, за да се занимават активно с него. Подходящи спортове са тенис, плуване и др.
4. Профилактични прегледи – рутинният преглед, който се провежда от личния лекар (преслушване, с измерване на кръвното налягане и измерване на холестерола), може да е много ценен за откриването на отклонения от нормата и пристъпване към вземане на навременни мерки, за да не се стигне до усложнения. Изледването на холестерол се прави сутрин, като човек не трябва да се е хранил. Желателно е предишния ден и последните три дни да не е консумирал алкохол, да не е консумирал високи на холестерол храни, за да може неговият липиден профил да излезе нормален. Така нареченият „добър” холестерол намалява при тютюнопушене.
Кои стойности на холестерола се приемат за нормални?!
• Общ холестерол - под 5 ммол/л
• LDL „лош холестерол" - под 3 ммол/л
• HDL „добър" холестерол - над 1 ммол/л
• Триглицериди - под 2 ммол/л
За високи стойности на общия холестерол се приемат нивата над 6,2 mmol/l (240 mg/dl) и на LDL-холестерола над 4,14 mmol/l (160 mg/dl).
В тези случаи рискът от смърт поради настъпване на сърдечносъдово заболяване е голям. При нива на общия холестерол между 5,7 и 6,4 mmol/l рискът от внезапна сърдечносъдова смърт се удвоява, а ако нивата са над 6,83 mmol/l (264 mg/dl) рискът е 4 пъти по-голям.
Атеросклероза – Атеросклерозата е заболяване, при което се натрупва плака във вътрешността на артериите. Артериите са кръвоносните съдове, които пренасят богата на кислород кръв към сърцето и други части на тялото.
Плаката се състои от мазнини, холестерол, калций и други вещества, които се откриват в кръвта. С течение на времето, плаката се втвърдява и това води до стеснение лумена на артериите. Ограничава се притока на кръв, богата на кислород към особено важни органи – сърце, мозък, бъбреци и др. Атеросклерозата може да доведе до сериозни проблеми, включително сърдечен удар, инсулт или дори смърт.
Артериална хипертония – В медицината под атрериална хипертония се разбира хронично състояние, характеризиращо се с повишението на кръвното налягане над 140/90 mmHg. Артериалната хипертония може да е първично заболяване (есенциална хипертония) или вторично (повишено вследствие на друго заболяване – бъбречно, ендокринно и др.) Нормализирането и вкарването на артериалното налягане в граници е от съществено значение за предпазване от сърдечносъдови заболявания.
Ефективно предпазват сърцето и кръвоносната система!
За сърдечносъдовите заболявания такива мерки са:
• Спиране на тютюнопушенето
• Здравословно хранене
• Редовно физическо натоварване
• Следене на артериалното кръвно налягане (трябва да е в границите 130/90)
• Следене на боди-мас индекса (BMI < 25kg/m²)
Изграждането на личен здравословен начин на живот, като че ли се превърна в най-трудната задача. Като основни рискови фактори за здравето могат да се посочат: стресът, липсата на пълноценна почивка, недоспиването, храненето с вредни и мазни храни, приемът на наркотични вещества, тютюнопушенето, употребата на алкохол и др. Всеки един от нас е подложен на въздействието на вредни фактори или сам приема вредните вещества.
Пътят към изграждането на целесъобразна личностна система е комплексен и изисква постоянство и мотивация. Това ни най-малко не означава, че всеки трябва да „тича по 1 час всеки ден” или „да се храни само със салати и плодове”. Индивидуалният стил на живот се изгражда за всеки индивид по отделно, в зависимост от неговите физиологични способности, нужди и потребности.
Съществуват стратегии за изграждане на здравословен начин на живот. Медицинският персонал трябва активно да участва в разясняването и предоставянето на информация за промените, необходими за превенция на сърдечносъдовите заболявания. Те са:
1. Тютюнопушене – Всеки пушач трябва да бъде насърчаван да откаже или поне да намали цигарите - под 10 на ден.
2. Здравословно хранене – Хората трябва да се поощряват да се хранят здравословно и рационално. Полезна е консумацията на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, нискомаслени млечни продукти, риба и месо без мазнини. Омега-3-мастните киселини имат протективни свойства, така че дори една „мазна” риба може да е много по-полезна отколкото приема на червено месо. Основен принцип, който е добре да се следва, е че приемът на мазнини не трябва да надвишава 30% от енергийния прием на човек. Храненето в България е с неблагоприятни тенденции. Българите имат висока употреба на сол, захар, мазнини и тестени продукти. Страната ни е на последно място в Европа по прием на мляко и млечни продукти, като същевремено дневният прием на витамини и минерали е под стандарта за деца, бременни жени и стари хора. Небалансираното хранене увеличава т.нар. „лош” холестерол, а с това и прогресивното развитие на атеросклеротични плаки.
3. Спорт – Всеки човек трябва да бъде поощрен да повиши физическата си активност до нива, свързани с нисък риск за развитие на сърдечносъдови заболявания. Целта е поне по 30 мин. на ден човек да извършва физическа активност. За заетите и болни хора препоръките са да ходят пеша или да избягват возенето с асансьор, за сметка на изкачването на стълби. Разбира се, на пациенти с дигностицирано сърдечносъдово заболяване се препоръчва клиничната оценка да се направи от специалист кардиолог, включително и след изследване с велоергометричен тест. По този начин може да се установи до колко и каква физическа активност е подходяща за конкретния човек. Здравите хора биват насърчавани да изберат спорт, който им доставя удоволствие и могат да отделят няколко часа в седмицата, за да се занимават активно с него. Подходящи спортове са тенис, плуване и др.
4. Профилактични прегледи – рутинният преглед, който се провежда от личния лекар (преслушване, с измерване на кръвното налягане и измерване на холестерола), може да е много ценен за откриването на отклонения от нормата и пристъпване към вземане на навременни мерки, за да не се стигне до усложнения. Изледването на холестерол се прави сутрин, като човек не трябва да се е хранил. Желателно е предишния ден и последните три дни да не е консумирал алкохол, да не е консумирал високи на холестерол храни, за да може неговият липиден профил да излезе нормален. Така нареченият „добър” холестерол намалява при тютюнопушене.
Кои стойности на холестерола се приемат за нормални?!
• Общ холестерол - под 5 ммол/л
• LDL „лош холестерол" - под 3 ммол/л
• HDL „добър" холестерол - над 1 ммол/л
• Триглицериди - под 2 ммол/л
За високи стойности на общия холестерол се приемат нивата над 6,2 mmol/l (240 mg/dl) и на LDL-холестерола над 4,14 mmol/l (160 mg/dl).
В тези случаи рискът от смърт поради настъпване на сърдечносъдово заболяване е голям. При нива на общия холестерол между 5,7 и 6,4 mmol/l рискът от внезапна сърдечносъдова смърт се удвоява, а ако нивата са над 6,83 mmol/l (264 mg/dl) рискът е 4 пъти по-голям.
Атеросклероза – Атеросклерозата е заболяване, при което се натрупва плака във вътрешността на артериите. Артериите са кръвоносните съдове, които пренасят богата на кислород кръв към сърцето и други части на тялото.
Плаката се състои от мазнини, холестерол, калций и други вещества, които се откриват в кръвта. С течение на времето, плаката се втвърдява и това води до стеснение лумена на артериите. Ограничава се притока на кръв, богата на кислород към особено важни органи – сърце, мозък, бъбреци и др. Атеросклерозата може да доведе до сериозни проблеми, включително сърдечен удар, инсулт или дори смърт.
Артериална хипертония – В медицината под атрериална хипертония се разбира хронично състояние, характеризиращо се с повишението на кръвното налягане над 140/90 mmHg. Артериалната хипертония може да е първично заболяване (есенциална хипертония) или вторично (повишено вследствие на друго заболяване – бъбречно, ендокринно и др.) Нормализирането и вкарването на артериалното налягане в граници е от съществено значение за предпазване от сърдечносъдови заболявания.
Ефективно предпазват сърцето и кръвоносната система!